да, и аз това си помислих когато зърнах заглавието на екрана, а при трейлъра вече окончатено бях убедена, че наште са се опитали да правят някой от ония американски хоръчета, където децата в главна роля са дяволски изчадия.....но не би.
всъщност този факт ме ощастливява. също и тенденцията, която отбелязахме пред "анкетиращите" ни младежи от НАТФИЗ, че българските филми стават все по-добри*...но да, щом толкова рядко ми се харесва нещо по принцип, сигурно е постижение, както ми казаха вечерта след прожекцията:))....
много истински са представени нещата. имам уникалната способност да си губя думите пред хубавите неща. наистина изкуството, което поражда в теб мълчание. дълбока вътрешна тишина, която обзема цялото ти същество и те кара да не искаш по никакъв начин да го нарушиш, да запазиш още малко от странното тръпчиво усещане в себе си, един вид почти светотатство е разваляне на магията...прекрасни образи, сякаш всеки един детайл е на мястото си, всяко събитие така е трябвало да стане, и все пак неочаквано...като в живота....."на гробище и в затвора не се казва довиждане"...светове.
кара те да се усмихнеш, не изкуствено, а съвсем неусетно. все едно някой е преписвал от самата реалност....и добре се е справил.
в "една седмица в софия" писаха, че са "оплескали края"...ама друг път!...за мен това е единствения възможен и адекватен начин да завърши. така.
*смея да допълня, че "Бунтът на Л" може би ми изглеждаше като за боядисани калинки и поради един друг факт в себе си, който не съм занела предварително...по неофициална информация е по действитеен случай, без финала, а аз за него съм споменала, че е най-големия абсурд във филма...
http://demokraciadnes.bg/print/article.php?aid=2341
Няма коментари:
Публикуване на коментар