"възможно и невъзможно човешко общуване"...може би нещата започват много преди мъката на тоталния чужденец, преди оглеждащото се вечерно небе в очите, преди вселената с нейните хиляди небесни тела, бляскащи заедно, а всъщност толкова далеч едно от друго и от нас....към онова изцяло сбъркано...спомням си следните думи:"ако пътуваш навътре в душата си, без да пътуваш навън, стигаш до лудост."....за хората,които всичко затварят в себе си, за тези, за които няма нито път, нито спасение....за говора на очите, за сълзите, които никога не могат да излязат, а се задържат като горчива лепкава каша вътре в човека... за всичко, което крием от себе си, за опитите да сме силни и безсилието ни да излезем от затвора, в който зами сме се зазидали....
Няма коментари:
Публикуване на коментар