ако животът е една метфора, то не се ли лутаме непрекъснато из криволиците на нейното многостранно тълкувание...и не откриваме ли пак онова "аз съм във всичко и всичко е в мен."*......не изгаряме ли в собствените си потиснати мисли, не се ли подчиняваме сляпо на това, което виждат другите за правилно...не се ли събуждаме понякога ужасени от себе си...не се ли стряскаме като от сън от никаквата логика в естестения ход...от нищото...от нещата, които стават без да можем да проумеем, без да можем да се осъзнаем...изгаряме на кладата на собстената си жажда за спасение, погубвайки поледните капки живот и у себе си, и у другите....но няма обяснение...а как по-точно изглежда нищото?....дали не скрибуца тайничко с издайническото гласче на нощния щурец, или светът е пощурял....
*Ажрат Инайат Хан
Няма коментари:
Публикуване на коментар