Дотегна ми от капиталистически кич. От ярко розовия строеж отсреща, от хора с кухи погледи, от Орлов - моста на Банка ДСК, от грозни гигантски сърца по борчета край НДК. От кич ми е до кич. Не знам аз ли заболявам или просто страшно си харесвам тъмнокафевия блок, с прости циментови стълби, олющени стени и вечно без крушка във входа. Не знам, но има нещо мноого болно в цялата тая прикзана приказка за Коледата. Която сякаш не може да довтаса без банални коледни трагикомедийки, т.н. семейно кино.
И така си забравил какво е истинско, че истинското те поразява. Ти спиш прекрасен зимен сън. Кошмарна истина. Кошмар наистина. Красотата ще спаси света. Та ако трябва, нека го погуби. Апокалипсис сега.
Видях деца пияни в автобусите. Прегърнати деца. Те бяха истински, по-истинки от режещия студ безчувствените пръсти. Той казаваше "студено ли ти е?", а тя мълчеше. И си говореха без думи в тая топлина.
Видях ухилените клоуни-жени, красящи лъскави афиши. И колко грозно се загнездват тези образи в съзнанието. Къде избяга синята богиня, детето-ангел, тази дяволска жена?....Стопи ли се на ледени висулки, или избяга боса през ноща?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар