Един необикновен анализ на филма "Обикновен фашизъм"

Оценка 5.

1 глава

Детското творчество. Сякаш човек се ражда изначално добър. Онази уникалност, която всеки носи в себе си, виждаме в смяната на кадрите с рисунките – творбите са различни, децата, които са ги сътворили също. Светът като изпълнен с дефиниции, различност и красивото в тази различност.

Русия. Внушението е отново различност. Дори музиката е в съответствие с това настроение. Авторският глас-пътеводител изрича възклицателно това, което вече се е зародило в съзнанието на гледащия : „колко са различни хората!”. Камерата обхожда детайлите, издава проявите на индивидуалност – и „всеки чака посвоему”. Думите на Ром загатват, че може би само любовта прави хората да си приличат. Твърдение, което извиква от дълбините на зрителското съзнание заглавието на филма и думата „фашизъм”, обозначаваща унифицирането и загубата на собствената идентичност в една система, подхранвана от омраза. Отрицание на другостта. Любов и омраза – толкова крайни, толкова обикновени, присъщо човешки.

Паралел Русия-Берлин. Обобщаващото „за всеки малчуган неговата майка е най-хубавата”. Едно наивно-умилително чувство в тези кадри и спокойния изразителен глас на разкавача. Сякаш бегла вътрешна усмивка.

Като плесник идва прехода от детското личице към обезобразените личица на мъртви негови връстници. Също със своите майки.

Ясно изричане на лозунга „Deutschland uber alles!”. Причината. Кадрите, които превеждат през концлагерите – новите музеи, са съпроводени от звъна на погребални камбани. Характерните, оличителните детайли у един човек са захвърлени на купове – коси и протези. Избрани са кадри, в които камерата се движи по диагонал, за да се покаже продължителността, безкрайността на тази смърт.

Виждаме възторжената тълпа германци. Иронично-саркастиният тон на разкавача сякаш ще каже очевидното „това също са хора”, но така изречено, в контекста на предходите кадри, ние сме отгатнали „по-скоро те мислят, че са хора”. Тълпата се състои от хора. Но хората в тълпата вече не са хора. Те губят своята идентичност, способност да мислят и действат като човешки същества.

Под звука на барабани кадър на Хитлер. Звука на уеднаквяването, на дресурата. Иронията на гласа зад кадър се засилва и преминава в горчиво осмиване – „Сега той ще седне. Седна.”

2 глава

„Как обработват телешка кожа” – така, както се обработват човешките мозъци. Подбор на кадри с изключитлен акцент на детайлите. Всичките усилия, впрегнати в изработката на „Моята борба”, се виждат грозен фарс под ироничния съпровод на авторовия глас. Звуците от работата сливат хората с машини. Задържано е вниманието върху кадрите с обработката на самата кожа. Едно гигантско усилие за тази книга, която трябва да контролира съзнанието на германците за 1000 години напред. Обкована като свещена, тя идва да измести и замести всяка вяра с вярност към диктатора.

3 глава – „Няколко думи за автора”

Разглежда се полицейския паспорт на А.Хитлер – пияница, неуспял художник. Тези кадри са важни с това, с което той всъщност манипулира обществото. Идвайки от средите на дребните занаятчии и декласираните елементи, той претендира да търси хора като себе си – „нужни са хора със здрави юмруци и никакви скруполи, ако трябва да пречукат някого.” Как един маргинал, жалък човек му е дадена властта да се разпорежда с живота на хората. Смяната на снимки в началните кадри заедно с портретуването му създават една документална достоверност. Разглеждайки социалния слой, от който идва Хитлер, авторът борави умело със средствата на иронията, която виждаме в подигравателната нотка и подбора на думите – „Ето този е касапин, а този кифладжия.”

Редуват се фотграфии от албума на неговия личен фотограф. Съчетанието на авторовата реч и кадрите рисуват осмвиващ и отблъскващ портрет. Снимките как репетира разкриват позьорщина и самовлюбеност. Зрителят не може да се отърси от чувството за абсурдност. И идват следващите думи „обещаваше всичко на всички”. За по-пълно впечтление Ром изрежда едно стълпновение от обещания, което градира постепенно. Хитлер атакува най-основните нужди на хората, тези от дъното на пирамидата на потребностите. Не случйно е откроен момента с изяждането на 2,5-те милиона кренвирша на негови речи.

М.Ром е намерил кадри, в които Хиндембург се е заблудил по улицата. Няма по-точен начин да се осмее неговата неориентираност, неспособност за намиране на правилна поличтическа посока. Чрез иронията в кадрите и гласа на разказвача ние виждаме дребнавата душа на този човек. Особено показателен е моментът с плащането на файтона и закопчаването на кесията. Затова нищо чудно, че сумата от 2 млд.марки е предостатъчна за него, за да не се съпротивлява на идването на Хитлер на власт.

Ето че към края на главата идват думите, подобно в предходната глава „Хитлер седна.”В този контекст се усеща заплахата от нелепостта на вземането на властта от този дребен човек. Сядането като засядане на умовете, като хващането има в ноктите на залатния орел, чиято статуя е показна на финала на тази част. Кадрите с маршируващи съсвем логично се появяват след това под съпровода на тържествена маршова музика. Хората, впрегнати в редиците на командите, на равния, еднакъв ритъм на барабаните, готови да бъдат поведени дори към смъртта.

4 глава - „А в това време”

Тази част започва с кадри от световния кинопреглед , дават човек с камера. Следва надикване в „делата” на кралските особи и техните забавления – игри на тенис, пътувания с кораби, хранене на патици, семейни събирания. Внушението е повече от очевидно и е пресъздадено умело с картини – никой нищо не подозира за това, което се случва в Германия. Сякаш всички са слепи. Иронията тук достига в една от връхните си точки в думите „Виж този чичко!” при снимка с образа на Хитлер. Едно вдетеняване на управниците, които като малки деца не могат да видят опасността. Из кинопрегледа се срещат и кадри с Хитлер на театър. Привидно и той се замимава със същите онези занимания като на другите държавници. Но всичко това се оказва един голям театър.

Коментарите на разкзвача придават нужните за внушението на филма смисли – например при съсетзанията с коли на пистите иронично обяснява „та населението...малко намаля”. Безсмислието на забавлението в едно самозабравяне, което води до смърт. Показание са ни и танците в дискотеките през 30-те, появата на джазовия певец, известна руска изпълнителка. Фигурата на Марлен Дитрих, модата воливуд, музиката допълват картината. Те са автентични и тук в контекста на филма придобиват съвсем нови смислови конотации. Открояват се кадрите от конкурса за пропорциите на Венера. Гласът на разказвача подсилва комичността на показваното. Събитие, което търси идеалната жена, подобно идеята за идеалната, чистата раса.

Показани са уличните безредици в Лондон и обезумелите хора, които нападат Мосли –водачът на фашистката партия. Кой би предположил? Виждаме убийството на крал Александър и министъра на външните работи Барту. Разказвачът пояснява, че то е поръчано от Берлин и прави паралел с убийството на Кенеди.

Логично е картината да ни върне към събитията в Германия. Влакът, подводницата, самолетът – постиженията на човешката техника, някак грозно-иронично завършват с „та даже и бомби.” Думите „с една дума работниците трябва да работят” ни припомнят някак социалистическите лозунги за работническата класа. Кадърът, където Хитлер показно копае, бива повторен. Ром ни обръща внимание на човекът зад него, който с нахилена физиономия следи всяко негово действие. Това има комедийно-ироничен ефект – манипулацията работи.

5 глава – Културата на Третия Райх – „Всеки фелтфебел може да стане учител, но не всеки учител може да стане фелтфебел.” – А.Хитлер

Започва се с размишления и картини на факелните шествия, с горчивата констатация – „превръщаха човека в дивак....но в такава обстановка, че да се почувства герой.”Мисълта е визуализирана с кадри от шествията – отвисоко как се вият и образуват огромен пречупен кръст. Следва близък план на огъня. Интонацията на разказвача се покачва и снишава в зависимост от търсените внушения.

За констатацията, че хората се превръщат във възторжени идиоти, се използва кадър с близък план на лицата на войниците. Така върху тях зрителят намира изписан израза на посочените качества.

При кадрите с изгарянето на кинигите чуваме горчивите думи: „Кого изгаряха...?......класиците.” Последвано от сякаш по-спокойното „А Гьобелс говореше...” с завръщане към иронията. Смяната на плановете при образа на Гьобелс, паралелът с Франко допълват портрета му.

На кадрите със съвещанието на селските стопани можем да видим всички в униформи. Виковете и ударите на барабана сякаш ги представят като под някаква хипноза, чиновническа подчиненост, сливане в еднообразна маса.

6 глава - Великата национална идея в действие

Започва се с „преглед на чепепите”. Учениците се учат кои са „правилни” и кои не са. В класацията на Райха като „неправилни” са определени тези на „неудобните” хора – на Ал.Пушкин, Лев Толстой Чехов, Карл Маркс, Маяковски, дори Айнщайн. Подбрани са кадри с заснети портретите им и камерата последователно преминава по тях. Световноизвестните имена и подобното им дефиниране има осмиващ онази система ефект, защото ценностният критерий, по който се дефинират е смешен и неприожим. Всеки е уникален, и с делата, които е направил, и с външността си, а тези хор там са създавали някакъв калъп, прилаган под фалшивата идея за „правилна” раса. Осмиващият ефект е подсилен и от „прелета” над главите на ръководителите на Хитлеровата армия и ироничното подмятане „сигурно той си мисли, че има правилен череп.”

Кинопреглед. На кадъра, където говори шишкото, разказвачът зад кадър говори вместо него и така се постига комедиен ефект.

Като поредна нелепица е представен с кадрите пропагандния брак – зачеването на дете от правилната раса. С хората се отнасят като със стока, а те сякаш се правят на щастливи. За тази стока дори се изработват люлки – продукция, кръвен данък за фюрера. Това проличава както в моментите на сключващата сделка-брак двойка, така и в тези на войниците, награбили девойки за „подобряване на тамошната раса” без право на отказ.

Какво се случва с хората, когато човек си внуши, че е по-добър от другите най-болезнено осъзнаваме в кадрите с фотографии на унищожени хора под звуците на остра тъжна музика. Дете с вдигнати нагоре ръце. Кадър на мъртвото дете. Изумително въздейства движението на камерата по снимките, приближаването и отдалечаването на обектива : смяната на плановете.

7 глава – Един народ, един райх, един фюрер

Мнимата единност. Започва се със сполучливо подбрани кадри на общо ядене на супа под съпровода на веселка музичка. От думите разбираме, че всичко е само поза – Хитлер е бил вегетарианец, едва ли е вкусвал наистина.

„Клатене” – показана ни е друга форма на единство – вероятно на някаква музика, която липсва. „Поклати се и му стане леко на душата” – пародирането градира и кулминира в заключителната констатация „Клатеха се масово.”

Стрелабата с лък също е поза, тук ни се припомня за способността на киното да изопъчава действителността – „не знам как е...но на кадъра улучи.”

При демонстрациите на единство автора ни напомня да обърнем внимание на жестовете и стила на самовъзбуждане на Хитлер при речи. С тези думи и чрез забавения каданс се постига тук осмиващия ефект, разобличаването.

8 глава – О себе : „Моята майка е била обикновена жена,/но подари на Германия велик син” - А.Хитлер

Главата започва с поредица от снимки, озаглавени иронично от разказвача – „моята фуражка ан-фас, моята фуражка в профил”,”аз и морето”, „аз и момиченце”, „аз и катеричките”, „аз и моите поклонници”. Смислите сами изникват от така подредените кадри – една надута самовлюбеност и показност. „Чорапи, изплетени от немски жени” – не знаем, че това е, за да се покаже, че народът го обича. Следват картини - „аз и Зигфид”. Тук иронично авторът говори от името на Хитлер, и прибавя негови мисли. Осмиващият ефект при тази картина е и в думите като вътрешен монолог на диктатора, че би било той да е на предeн план в изображението. Натрупването продължава с кратини – „аз в добро настроение”, „аз в лошо настроение”, умело кръщавани от разказвача. Навясякъде това „АЗ, АЗ, АЗ......”. Къде са хората? Ами естествено във фона – всичко служи на фюрера: подобно услужливия гръб за автограф.

При „Аз произнасям реч” и „признанията” на Хитлер, че всичко е постигнал с труд, че уважавал работниците и селяните, саркастично-ироничната нотка звучи особено отчетливо. Тонът се повишава и градира до вик на фона на речта, за да се стигне накрая до лаконичното „”аз съм част от партията”...”жалко, че не е уточнил точно коя част”.”

Зачеркнатите фотографии на хора имат силно знаково и емоционално въздействие.

Осмиването продължава с фигурите на подражателите на жестовете му със скръстени отпред ръце – „За Гьобелс беше по-трудно......заради корема му.” А всъщност жестовете са взети от Мусолини, както ни разкриват кадрите в края. Факелните шествия на Мусолини се показват и сравняват с тези на Хитлер на екрана. За допълнение на картината виждаме реч на Мусолини, на която можем да проследим и сравним жестикулацията му. Замазаната половина от кадъра/където е бил кралят, мразен от Мусолини заради ръста си/ - Ром акцентира на нея и с показването ѝ ни кара да замислим върху силата на манипулацията, това „изрявзане на реалността, зачеркване на неудобното”. Иронично-веселкото „Забавно, а?” повторено два пъти е призива на разказвача към зрителите да видят.

9 глава - Изкуството

Започва с кадър на отваряне на врати. Картини с Хитлер – профил, ан фас. Хората бавно влизат. Навсякъде са неговите изображения. М.Ром избира кадър с фронтално движение напред на статуята на главата на диктатора. Иронично е допълнено „Ето и малко за Гьобелс...”.

Изключително сполучливи се оказват кадрите на статуи, на които чрез авторовия глас се пренася съвсем ново съдържание. Ената с вдигнати ръце нагоре сякаш казва”Какаво да се прави?!”, а статуята на това, което очаква всички нас е прегърбен, свит човек. Огромните статуи сякаш плашат със своите размери и излъчват студенина.

Литеарурата е предадена с лаконичният коментар на книжната изложба – „Хит

лер тук, Хитлер там...”Показва ни се как писателите са водени на закуска под охрана. Показателен е тук и кадъра с премигването на очите.

В естрадата виждаме т.н. „красив живот”, в който се ценят обема на бедрата. Кадрите с полуголата танцьорка извикват подигравателна усмивка, а авторът спокойно констатира, че подобно нещо и до днес се харесва. Изобличението продължава и с образа на жената-вамп – „да я погледаш и да се върнеш при скучната си жена.”

Паралелен монатж на маршируването на мадамите и на войниците. Качествата на едните се пренасят върху другите. Сякаш всичко е част от една развратна дяволска игра.

При картините с портретуването на „самозабравилия се” комадир Ритховен съществена е ролята на шумограмата – звукът на марша се засилва. Из публиката Ром е намерил кадър с дебела жена, която нещо вика – „Браво, бис!” е лаконично-ироничната забелжка.


10 глава „Ние ти принадлежим”

М.Ром избира подходящи детайли да изобрази пропагандата, как хората са превърнати в подчинени, в бездушна маса. Как може да има обикновен фашизъм... Децата, количка, латерна, свиреща официалния национален химн. Рисунките – щик, пушка, пречупен кръст. Първите думи – „Хайл, Хитлер.” Интонацията в описанията в тази глава е от най-силните изобличтелни условия. Наставническо-дразнещото „да се учи на изуст”. И какво се учи – „ние ти поднасяме своите сърца”. Хората са превръщани в средства – дори символично: с телата им се изписва „ние ти ринадлежим.”Те са отглеждани в робство. Идеологическо робство. Думите градират. Не са подминати думите на Хитлер „Днешното момче трябва да привикне към жестокост.”, а Ром излюстрира веднага с картини от побоища мецду деца за „обработка.”Наредени като бутилки пред огроната статуя на орела. Клетвата ги учи „Хитлер е непогрешим” и те не бива да се съмняват. Това, на което ни обръща внимание автора е краткостта на тази клетва за самите партийни членове, както и липсата на думата „родина, народ.”

11 глава „А имаше и друга Германия”

В тази глава отново с помощта на монтажното изкуство се развива сравнение с Руската революция. Руснаците „работеха, винаги работеха...”, а „немският работник е велик труженик.”Митингите на руснаците напомнят на тези във фашистка Германия, макар и с надписи срещу нея. Тържествена музика и отново говор на водач. Само знакът е друг – не пречупен кръст, а сърп и чук. Демонстрациите взимат жертви, тук Ром ни показва снимка на Хитлер(толкова жалък човек изглежда) – „А печелеше ето този.”

Кадрите как вървят „хората с юмруци по улицата” – съпротивляващите се – преминават в кадър със снимка на същото – застиване. Завършек с кадър на бодлива тел.

12 глава „С масата трябва да се отнасяш като с жена,

а жената охотно се подчинява на силата”

Акцентира се върху една от заповедите на нацизма, която започва по следния начин „Ти си нищо...”. И наистина – из архивите, въпреки огромното количество изразходвана лента не могат да се намерят кадри на отделни хора – струва си да се снима само в общ план. Ром ни излюстрира това многократно. Коментарът на т.н. „запланиран инцидент” с подаването на букетчетата от децата има силна изобличителна сила. Сякаш последоватеността от кадри илюстрира това „въздействие върху обикновените чувства на масите.” Повторението на фразата от заглавието говори само по себе си.

13 глва „Фюрерът заповяда, ние изпълняваме. За благото на немския народ, ние трябва да се стремим към война през всеки 15-20г.”

Фразата се поваря многократно на фона на самолетите, летящи отвисоко, на сирените, разрушенията, мъртвите деца. Кадри на майка и дете, огън, падащи сгради. Тук е монтирана фигурата на мислителя и сравнена с друга праисторическа фигура на мислител. Показват се кадри със стенописи, придружени с размишления за съзидателната, творческата енергия, заложена у човека. Паралелът е болезнено размишление защо толкова отдавна, когато хората са нямали нищо, са създвали, а в бъдещето разрушават и убиват, създват само разруха. Думите за войната като представяна за „весела разходка”, както и за неочакваността от обикновените хора са илюстрирани с кадрите на обикновеното утро и яркия контраст с бомбите. Дават се кадри на съвремнни московчани. Хората – говорещи, четящи, сочещи. Тези моменти са оставени без звук. Зрителят сам може да измисли варианти за разговорите. Това провокира интерес и развихря интерпретациите.Следва рязко връщане към пожарите и ужаса – „денят се превърна в нощ.”

14 глава Обикновен фашизъм

Визуално-тонален контрапункт между веселата музика и бесилките, снимките на войници, на децата и майките им, заедно с тези на разстрели. Камерата се приближава, за да видим в детайли тези зверства на фона на узмихнатите лица на извършилите ги. Веселата музика се усилва и картините на трупове стават все повече. Паралелно с бягащите и къпещи се хора, правенето на жена от пясък, се дава картината на разстреляни голи жени – контрастът е разтърсващ. Снимката на момиче, което е било убито – икона на запазването на човечността дори пред смъртта.

Кадри с ловенето на кокошки, последвани от такива с яденето им. Получава се реминисценция на воденето на евреите към концлагерите с редиците крави, които Ром ни показва. Следващите му думи потвърждават това наше усещане „Водеха хората като добитък и добитъка като хора.”

Кадрите с посещаението на вършавското гето като забваление извикват чувство на възмущение и отвращение към безсърдечността, към превръщането на човешкото страдание в атракция, зоопарк. Филмът ни показва майка и дете; хлапе, което си изпразва джобовете след неусшешна кражба; човечета – накъсани фигури от хартия – за да видим, че дори в най-ужасните условия хората могат да запазят човечността си, да се стремят към творчество и красота. На думите за мечитите на тези деца „да излязат ето така от гетото” се противопоставят „но излязоха ето така”, последвано от кадър с газова камера. Дори самите думи, носещи в себе си метафорична мечтателност биват сломени от студения буквализъм на грозната реалност на онези събития. Ром не пропуска да ни разкаже и за съдбата на писателя, избрал да умре заедно с хората от гетото и умрял „прегърнат от мъртви деца.”

Погледът бавно сякаш минава през вратата под зловещото повторение „4 милиона.”Авторът е намерил кадри на „страстен любител”, направил снимки в концлагерите, въпреки забраната. Що за същество трябва да си да заснимаш страднието и убийството на хора? За лична колекция...Показват ни се жестокостите, на които са подложени хората в тях. Превръщането им в голи скелети за времето, което са там. Неизбежното фотографиране. Ром е намерил снимки на такива хора преди да бъдат убити. Създания с големи тъжни и уплашени очи оживяват чрез движението на камерата и приближаването – „очите им още живеят”; „очите им още гледат към нас” и сякаш искат да ни кажат да помним тяхната съдба. След въздействието на тези кадри идавта грубите сметки за печалба от убитите. Косата, зъбите, костите са изчислявани по стойност. Като за стока, а не божии създания. Защото в оня свят има един „бог” и неговото име е Хитлер.

Следват кадри от дома на коменданта на лагера. Весели семейни снимки. И кадри на „работата” му – трупове. Контрапунктът е особено остър и афектиращ. Съпоставянето на монтажните късове има силна изобличителна сила. Подобно е и „представянето” на

доктора на лагера – смесването на смъртта като работа с домашната суа и вечерята. Дори думите, с които са наричани хората в лагера разкриват отношението към тях – „Да ми бъдат доставени нова партида девойки....стоката е стандартна.”Камерата минава бавно покрай огромните стени с обувки зад мрежа. Едно невъобразимо количество...това са били хора.

Дават се кадри с хора с протегнати от умиление ръце – „протягат ръце към своя бог”. И наистина, след видяното това ни се струва като „някаква психоза, масово заболяване.”Но Ром ни показва и юноши, които са се изправили срещу всичко това, които са имали достатъчно съзнание да откажат да участват в това масово убийство. Виждаме позорния стълб, на който стои дете с надпис „Аз казах не на Хитлер.”Камерата редува снимки на такива младежи. Масовата психоза не може да бъде оправдана.

15 глава Краят на Третата Империя

Показва се смешното подскачане – подготовката за студа. Самите кадри с комедиен ефект внушават колко жалко и абсурдно е това усилие на фона на това, което ще срещанат войските. И ето картините бързат да последват - замръзнали пръсти ; близък план. На фона на трагична музика жена влачи труп. Следват танкове. И повторението на думите „20 милиона”. Така че да останат завинаги в съзнанието на зрителя. Това да се запомни. За да не бъде повторено.

Кадри с търсене на другари от войната на Червения Площад на 8 май 1965г. Ром отбелязва, че едно момиче от тълпата, което слуша няма и понятие от войната. Спокойният глас, който се изричат думите „колко още имаме да извървим”, „ и да се умира” носи горчивина и опасение за бъдещето.

Реч на Гьобелс „тотална война или капитулация” и отговорите на хилядите „да живее тоталната война.” Последвалите кадри от войната сякаш от само себе си налагат, че самата война е тотоалната капитулация. Да, „ето лицето на тоталната война!”Хора плачещи над ковчези, майка с две деца, убити от упор, „милиони, милиони жени и деца” – кадрите един след друг натрупват все по-ужасяващи картини на равнодушни убийци и страдащи хора. Едина апокалипсис, причинен от самото човечество – „изравняват с земята всичко, което години е създавал човек.”Тази мисъл върви паралелно със срутването на сгради. Обещанието на Хитлер да не могат да познаят своя град се превръща в зловещ буквализъм.

Дава се отново реч на Гьобелс. Но този път Ром и кадрите, които е подбрал ни обръщат внимание на един факт – на новото в лицата на хората: „те мислят.”Въпреки това се изпълнява същата клетва и като е отбелязано „навъкът върши своето.” Но „хората са станали други” и в това е надеждата в тези моменти.

Показана ни е последната снимка на Хитлер. При думите на автора „търси кого да хвърли в огъня” зрителят сякаш вижда зловещото в кадъра.

„Край” е ознаменувано от снаряден звук. Изреждат се портрети на Хитлер. Сякаш в съзнанието ни изниква онова „виновен”. И кадри на хора с наведени глави. Да, и тези, които са го последвали също.

Последна глава – незавършена....

Кадри на деца от ГДР. Обикалят около дървета, играят. Гласът зад кадър сякаш допълва тяхната безгрижност – „какво знаят те за фашизма.”Следва весела музичка и кадри, на които млади парижани се забавляват – илюстрирано с танци, усмивки, певци. МАлко напомня на безгрижието от „А в това време...”Дори има сходни моменти – новите форми на изкуството:избухналото платно, „откупената” жена, конкурс за красота, този път на мъже, мис Западна Германия. Свирукащата музика се допълва от продължаващата нотка на особен вид веселост в гласа на автора. И заключението „Хората искат да живеят, хората искат да обичат.”

Кадри на обучение на морска пехота в Америка. Виковете на войниците и тяхното настъпление изеикват паралел с миналото – „пак се опитват да превърнат хората в животни.”Кадри с кмета на Западна Германия, който не желае да се говори за фашизма повече. Но ни се показват сходни шествия, барабани – „метастазите останаха.”Показват ни се кадри на насилие от съвременността, осквернени гробове на евреи. Следват снимки на главатари на фашисти – „кръстовете се менят, същността остава една.”Ето полседиците от липсата на памет. Иронията продължава и в „каймакът на обществото”.

Отново картини от морската пехота. Показани са нови идеи за средства за убиване – използване дори на делфини. Атомната бомба – „Хитлер нямаше тази техника”, а ние сме сигурни, че не би се поколебал да я използва.

Човечета на конци. Красноречиво. Игра на война, но с живи хора.

Следват кадри на деца – „лоши деца няма.”И основното опасение на филма „в какво ще ги превърнем”, допълнено от дете с пластмасова пушка. Напомня ни за началото. Сякаш е описан един мъчителен кръг, който трябва да се затвори.

Филмът завършва с кадри на снимките на убитите евреи, минаващи една след друга пред екрана. Акцентът е върху очите им, те сякаш говорят на фона на рецитираната детска приказка. Последният кадър са две ужасени и тъжни очи – да не забравяме.