Цариградско шосе. Спирката на Окръжна Болница посока Плиска.
Шум от силен зимен вятър в нищото. Автобусна спирка, цялата в сняг, скреж, лед. Към виенето на вятъра се наслягва бученто от преминаващи по магистралата коли. Множество увити фигури, разпръснати хаотично. Приближили са се на завет до двете тъмно сини будки за вестници и малко магазинче. Вятърът сякаш вече не се чува, дори колите са изтласкани някъде далеч в съзнанието и всеки е потопен в своя си свят. По стъклата на денонощното магазинче ледени цветя. Едно хлапе със зачервени от студа бузки и нос , увито в синьо шушляково яке,с огромна за рамерите му раница, дъхва на ръчичките си да се стоплят. Две черни ръкавички се подават от джобчето му. Възрастен господин с каскетче чака здраво увит във вехта сивкава шуба и току се попипва по джоба. Оглежда се подозрително и застава по-близо до шосето. Млада жена се опитва да изтрие избилите от студа сълзи, за да не се замаже спиралата на миглите й. Но вятърът, чийто глас отново се надига, мята русолявите кичури коса по лицето и й пречи. Сякаш всички са затихнали, избягват да говорят. Замъглено долитат думите на младеж, който се опитва да си купи билет, наведен над малкото прозорче, отупано отстрани с вестници. Стого облечена жена смъмря момиченцето, което държи за ръка да не си сваля шапката с розово пискюлче. Бученето по магистралата сякаш се засилва и погледите на хората се отправят към задаващия се в далечината зелен автобус. Повечето правят крачка или две напред. Нисък чичко с черна плетена шапка слага ръка хоризонатално над челото си и примижва . Табелата на приближаващия се автобус ту се замазва, ту се прояснява и по нея изплуват все по ясно цифрите 2,1,3. ..
Звук от спиращи върху леда гуми и автобустът бавно приплъзва врати. Отвътре наблъскани, изпомачкани хора се изсипват от втората врата. (Положението при другите е същото.)Те слизат един след друг, един след друг слизат...Едра жена в палто от шарени кожи и ярък грим бърза да застане до вратата отвън, след като е слязла да направи път. След нея едва се промъква възрастна жена с треперещи ръце и количка с багаж, обвит в найлони. Висок, намръщен мъж от чакащата тълпа около вратата излиза напред и й помага да слезе. По лицата на хората стават безпокойни, те се скупчват по-плътно. Малкото дете с ръкавичките се опитва да си проправи път през тълпата. Ето - последно слизат група ученици 15-16 годишни, с развлечни дънки, слушалки на ушите и метнати небрежно раници, които шумно се смеят и коментират „егати мелето, брато!”. Другата страна на вратата вече се пълни, блондинката с размазания грим потропва нервно с токче и придърпва лачената си чантичка към себе си. Шумът от двигателя се засилва постепенно. В очите на момиченцето с пискюлчето се чете уплаха, то стиска по-силно майка си за ръката...Всички са наблъскани, хората започват да се тъпчат по краищата на стълбите. В самия автобус покрай седалките също няма място. Жена с черна пухена шапка, седнала до вратата гледа безразлично. До нея момиче на две опашки с лакирани в розово нокти и лилаво яке зяпа в мъничко огледалце. Отвън долита глас на възрастна жена „Влезте още малко навътре”, след нея друг „Айде, още малко”. Автобусът се опитва да затвори вратите, чува се шум от отвяряне и затваряне – не успява заради накачените хора. Чуват се викове и истерично „олеле, затисна ме”. Отвътре прозвучва ядосан мъжки глас „ми няма повече място!”... Втори опит за затваряне на вратите и този път - успешен. Бръмченето на двигателя се разнася, а с него и известно количество черен дим. Майката и момиченцето с пискюла остават загледани след автобуса. После се прибират на завет до будката за вестници.
Шум от движещ се автобус. Болезнена гримаса по лицето на хлапето със синьото яке, опитва се да не го смачкат до стълба на вратата. Раницата го дърпа назад. Отвън се виждат плътно полепнали по стъклата на вратите якета, тук-таме някоя прищипана част от палто или чанта. Автобусът минава по мост над кръгово движение. През малки пролуки се виждат пътплещите в снега отдолу автомобили. Току погледа обхваща част от наблъскани хора, току се замъглява. Млада жена диша учестено, трудно си поема дъх, притваря очи за няколко секудни, после пак ги отваря. Подозритеният мъж се държи с едната ръка горе, а другата плътно стои в джоба. Откъслечно долитат звуци от бус-медията, примесени с бученето на мотора. Няколко въздишки и боботене от слушалките на момичето, стоящо до вратата. Автобусът забавя ход...Някои неспокойно хвърлят погледи през прозорците, доколкото това е възможно. Отвън долитат звуците на няколко клаксона. Редиците от коли се влачат бавно. Блондинката едва провира ръката си по-близо, за да хвърли поглед на часовничето си. Стрелките тихичко цъкат. Въздишка.
Отново се засилва шума на мотора, автобусът приближава спирка, преминава в отбивката и спира. Отвътре заслизат измачкани хора, други вече чакат до вратите.
Този път има повече място, хората в пътуващия вече автобус имат малко разстояние помежду си. Те стоят хванати, някои гледат в една точка, други оглеждат пространството. Едно високо момче цъка нещо по светещото синьо екранче на телефона си. Раздърпано хлапе с мургаво лице чертае нещо по мръсното стъкло на вратата. Дебелата жена с много грим го гледа осъдително, а мъжът с ръката на джоба подозрително-заканително...Стъклата са запарени, през тях се сменят замазани картини на сгради. Бученето е монотонно и приспиващо. Хлапето с/без ръкавичките се е уредилода седне на мястото с гръб към вратата. Свалило е раницата си и я е обвило с ръце. Очите му току се затварят.
Изведнъж от другия край на рейса се чуват хрипливи викове. Някакъв възрастен мъж с бутилка червена течност в ръка и кафяво прокъсано палто с много петна по себе си гъргори нещо неразбираемо. Блондинката за миг вдига уплашено поглед, задържа го в онази посока и после пак приема безразлично изражение. Пътниците леко се изтеглят към вратите или към другата част на автобуса.Бръмченето на двигателя продължава смесено с чалга мелодията от диспечера на шофьора. Отвън вятърът продължава да свисти в едно с преминаващите по магистралата коли.
край
Няма коментари:
Публикуване на коментар