Животът е като книга-игра, в която непрекъснато правиш изоби и не знаеш какво ще има на другата страница.
Не знам защо ме преследват толкова кошмари напоследък и всичко се стоварва наведнъж сякаш. Организацията на конферентната връзка със студентите от Айова някакси погълна целия ми ден в търсене и превеждане на информация и снимки, и после ме изплю привечер да се опитам да се концентрирам една по една върху задачите си.
Имам си регистрация във Facebook.
Днес излезе статията ми в Digital world, ето ревюто. А от сутринта си приготвих и четох подготвителни книжки за следваща. Но това е тайна.
Много ми се снима... мечтая, виждам в образи и си мисля, и се надявам... Да, отдавна не съм искала толкова много да съм толкова добра в нещо... и то да е така невъзможно.
3 коментара:
Цяла сутрин прекарах по различни странички.
Вчера попаднах случайно на твоята книжка в книжарницата -
а сега случайно намерих страничката ти.
ще ти пиша кратко - като един от многото непознати,
защото не успях да отмина.
В думите ти намирам много умора - но пишеш с много сила.
Странно противоречие.
Представям си предпролетно езера. В него се топят снеговете,
а потоците са най-устремени и ромолящи напролет. Сега са все още
задрямали, но когато се забързат, по езерото ще се появи вълна като усмивка.
В нея ще има вятър, вяра и спомен за предишната пролет.
благодаря....
...есента листата падат върху езерото и скриват дълбокия му хлад...
Пъстрите дрехи на есента са ми любими. Толкова жизнерадостни - въпреки студа. Дори под тях да има хлад - той пази като обвивка искра на надежда.
Публикуване на коментар