новите дрехи на... сушард

навън е тъмно и шумно, светят светлинките на рекламите, колите, светофарите, светят ламите край тротоарите... военният клуб посреща с целия си блясък и след прашния хлад на вечерта пред теб се простира червен килим и сякаш наистина си в приказка... до вратата те спират две същества, момичета-мимове, проблясък на светкавица, обещана снимка...
залата е декорирана с живи цветя - орхидеи, преплетени в дантела бордо, чаши за мартини, пълни с вода и плуващи в тях светлинки на свещи... официални гости и фотографи, оператори и пак фотографи... дисплеи на които има изображение, опаковано като подарък...
...събитието ще е изненада, каква ли ще е изненадата...може би няма по-хубаво от очакването и красивата игра на въображението...
на сцената излиза водещата на "Огледала" - Радост, която разказва историята на малкото момче Филип Сушард, което отива да купи шоколад за болната си майка... и сладко омагьосан отвря малка сладкарничка, която за една година се превръща в фабрика... кралят на Прусия го забелязва и поръчва за царския двор в Берлин от скъпото удоволствие...
Радост е хубава. С роклята си на цветя; трудно е да си представиш как един толкова особен нюанс може да стои така добре... Дори личи, че се притеснява...което сякаш те кара да осъзнаеш, че е истинска... има прекрасна дикция(след публичната реч се замислям), но нещо в интонацията или може би в тембъра на гласа й ме кара да не вярвам в това, което говори... а може би заради шаблонизираните, изкуствени думи...
презентацията е скучна, традиционна, малко дори напомня реклама на козметични продукти... нищо ново или неочаквано, или впечатляващо... накрая актьорите Владо Карамазов и Юлиян Вергов казаха по няколко думи и избутаха продукта на сцената... казавам "избутаха", защото беше на колелца... очаквах вътре да има нещо... но останаха думите ми "ама това е табуретка!" *, подобно на детето, което вика "Цярят е гол!"....
бонбоните са наистина хубави. и аз като любител на шоколада:) опаковката все пак не е нещо, което да е толкова различно. лично съм виждала много подобни. кутията се отваря по специален начин - приплъзващи се редове.... само словосъчетанието "хрупкава вафла" ми звучи ужасно... някакси сухо, клише, не знам... слоганът на кампанията "подари внимание" мисля, че е добре избран... разбира се, има хиляди дефиниции за внимание, има неверояно много начини да покажеш на хората, които са ти близки, че ги обичаш и може би затова е действащ... още повече, че при маркетирането на такъв продукт като шоколад, много добър ход е да се заложи на емоционалните апели... вълшебна работилница за чувства....

*да, табуретка, в опаковка на бонбон


снимки: