колко струва да си мил?

...най-малкото от нуждата от нормално човешко общуване... как да ти е приятно да срещаш нови хора, когато те посрещат с мръсен поглед или престоена любезност... и то така очевидни, че на теб самия да ти стане неудобно, че си дръзнал да наближиш на 20м. от тях... знам, че е гадно цял ден да стоиш на работа, още повече на място, където не се случва нищо... знам, че е пълно с психопати, които в края на работния ден идват нарочно да се скарат с някого и да разпуснат по този начин... но защо, защо по дяволите, когато дойде някой и нормално те попита за нещо, трябва да го изгледаш като полезно изкопаемо и да се опиташ тактично да му кажеш, че в очите ти е недостоен за твоето висше внимание...
...та, вчера ходих да потърся една книга. това е една от големите книжарници в София и там всъщност никога не са били особено мили... и въпреки това не спирам да ходя там, защото наистина има голям избор, на удобно място е и има хубави книги.... най-честият отговор когато запиташ за нещо там е "ми не знам.."(сякаш "Я я виж тая, аз ли пък трябва да се занимавам с нея..")...е, веднъж ми се случи да са мили с мен, но явно е било инцидентно... продавач-консултантките обикалят по щандовете, носят се след теб все едно си обирджия и току си говорят и хихикат "аз почнах да я чета тая книга, ама на втората страница се отказах.."след като не открих каквото търсих на щандовете, се обърнах към една от тях, а отговорът беше нещо от сорта: "ми май я имахме, ама май свърши..."... "добре, мога ли дя я намеря в интернет книжарницата?"- попитах нормално аз, защото знам със сигурност, че имат такава, а на торбичките и визитките им навсякъде е интернет-адресът... тя опули едни големи очи сякаш я питах за целокупното интернет-пространство и отвърна "ми не знам" вече почти открито ядосана... и на мен не ми оставаше друго, освен да си изляза...