..butterfly

... винаги, дори на ръба остава една малка, малка светлинка... то е като молец, долетял в тъмното и кацнал на дланта ти... пърхащо мълчание, спасение...

...тогава можеш да се усмихнеш на луната и да продължиш да търсиш места по звездната карта... и когато и да е надраскана от черен дим, тръгваш в коридорите от мрак, стъпка по стъпка към покрива, където си досами ноща... където отново можеш да четеш музиката в звуците на вятъра... където да си спомниш бъдещето, да затвориш моментите-светлинки във водни капки, летящи и кръгли, докато се изгубят в безкарайността... и може би така се ражда една звезда...


тук - първото изображение - "да обичаш на инат"