първо за първи юни...филма "Хлапета"(1995) - nothing more to say... то след този филм, който аз твърдя, че си е направо документален, в теб остава такова горчиво стъписано мълчание така или иначе...
*има го, ако го потърсите
за втори друг се е изказал, не кой да е всъщност...
...............................................
винаги съм мислила, че има достатъчно грозота в света, за да прибавяш повече... затова обичам чистите думи, доколкото са възможни... тези, които не звучат като желязо, свличащо се по стъкло... а по-скоро като капки галещи, плачещи, потъващи, заспиващи... и ако човек през ден поглежда поне за минута навън като дете, може би ще се разбира повече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар