...спомням си като съвсем малка винаги се стрясках, стоях сама вкъщи и когато чувах сирените толкова много ме беше страх... със сълзи в очите набирах номера на мама и тя ми напомняше... оттогава заставах пред прозореца и не смеех да дишам, чувствах в себе си да ме боли, да ми горчи... усещах как времето спира, как думите спират, как дори сякаш птиците замират в безвремието... колкото и каквото и да се изрече нищо не говори така, както мълчанието... най-истински, най-искрени са нещата, които ти казва мълчанието... толкова сякаш отвъд всичко... на границата...
...защо не спират. един пропуснат автобус... по дяволите, за какъв автобус, за какво става въпрос... не разбирам. не искам да разбирам...
.......................................
други мълчания:
мълчание
Символика:
„Гласът в западната цивилизация се мисли като аналог на настоящето, присъствието, живота. Докато мълчанието е по-скоро знак за маргинализираност, то се алюзира със смъртта, обречеността... В най-добрия случай мълчащият в западния свят се отъждествява или с прокълнатия пророк, или се налага като символ на сляпата съдба. Владеейки мълчанието, той демонстрираше жеста на интимното споделяне и загриженост... Дали реалността може да бъде изречена, когато речта е само вид безкрайна регресия, когато думите са изречени от други думи...„
Никола Георгиев из "Вик и мълчание в лириката на Ботев":
"Зловещите тонове на социалното и безнравственото мълчание в лириката на Ботев ни доближават пряко до другото нейно мълчание. Предстои ни интелектуално рискованата задача да изградим някакъв мост между "ще си викна песента" и "млъкни, сърце". Задачата е може би оспсрима и от морално гледище - защо не оставите активното мълчание да говори само по себе си, след като тъкмо там е силата му, защо го превръщате в обсъдено, "оприказвано" мълчание, щом то е "красноречиво мълчание" (beredtes Schweigen)? "
Няма коментари:
Публикуване на коментар