Изтъкана от звуци

Събота вечер отидохме да послушаме Нана, тя пее в "Библиотеката"... Тъмно и след дъжд, едно странно усещане, неусетно всичко наоколо се превръща в топъл мрак... Когато чуеш гласа й, сякаш потъваш в нищото, сякаш вече всичко престава да съществува, сякаш си част от звук, носен по вятър от чувства... Там, в нейните песни можеш да се изгубиш в една цяла вселена... и се усещаш прашинка-светлина сред нещо безкрайно...