колкото повече четеш, толкова повече ти се чете. колкото повече пишеш, толкова повече ти се пише. притисната от времето в ъгъла на пространството, на последния етаж на една малка стаичка, говоря със сънищата си и сякаш съм неизлечима, сякаш не мога да поставя пръст на никоя стрелка на часовника. беше нощ и онзи град, който познавам и знам кой е, защото пак съм срещала със затворени очи, но в действителност нямам представа къде е и защо е. едно сякаш не мога да разбера. щом сънищата се считат за реални събития в небивали комбинации, тогава защо сънуваш едно и също място, едно и също нещо няколко пъти. защо има де жа ву и защо не мога да си отговоря на никое зададено "защо". ето че отново си разбих теорията. изобщо постулатите са много неустойчиво нещо. някога, когато се предполага, че не би трябвало да си спомням изобщо нещо, може би най-ранният ми детски спомен е, че мислих, че светът е сън. и ме беше страх и гледах всичко с подозрение, защото не знаех дали сънувам или не, а сън и действителност се преплитаха. снощи, докато пишех за либерализма и правата на човека, брат ми гледаше един филм. там имаше едно създание - джин. според някои митологии той изпълнява желания. всъщност само си мислиш, че ги изпълнява. всичко става в съзнанието ти, а действителността е друга. ти сънуваш, а той малко по малко те убива. понякога се чувствам така...
...........................................................................
Genie
Няма коментари:
Публикуване на коментар