В тези мрачни коридори,
търсим свойта самота,
под захлупени простори
шепнем с нашата тъга.
Вън е кал и сиви плочки,
плач на дъжд, и дъжд и плач,
- малки кръгли мокри точки
по первазите от здрач.
Рой кибритени кутийки
- пламъчета из нощта,
звуци, свити на фунийки,
гласове от пустошта.
31.11.2007г.
4 коментара:
вал: 1007г? отдавна е писано:))
кралице, "отдавна" е субективно понятие:))
а сиси е отвеяно понятие:))
вал: най- сладкото отвеяно понятие, за което се сещам :) хубави стихчета, поетесо моя:)
Публикуване на коментар