Memorandum...

Под прозореца ми
хиляди коли
в неспирни облаци минават;
над мен кутийки-светлинки
в тавана блъскат се и падат.
С широко стиснати очи
аз ту ги гледам, ту примижам;
и може би и малко страх,
и малко обич притаявам.

Едно момиче някога твърдеше,
че в тъмното зловещо е да свети;
мракът на кълбета се въртеше
и ваеше петнисти силуети.
От бокса топли жълта крушка,
със две врати аз често се затварях;
и все едно че бях в къщурка,
където всички призраци забравях.

Намираха ме сутринта заспала
на коридорския килим;
цяла вечер сенките следяла,
които после ставаха на дим.

Изпод вратата шепнеха си наште
и мислеха какво ли ще сънуват;
преди кошмарът пак да ме похлупи
представях си, че ме целуват.




....на Валя