четвъртък, юни 19, 2008

deja vu

чувствам се като малко дете. пак затварят мечтите ми в килера.
днес занесох рисунката далеч от тук. те не намериха разлика.
те усещаха резките по дрехите ми от бои, но не и тези вътре в мен.
те се задушават от това и може би затова искат да го задушат.
виновна съм аз. защото съм различната.

1 коментар:

Niky каза...

толкова много ми се иска, толкова много желания... винаги съм вярвал, че за да има нещо красиво, то трябва да има резки, да бъде резки и прорези, да бъде различно.