понякога си предстваям, че съм илюстратор. илюстратор с думи. пиша по картинки. въобразявам си ги, виждам ги и ги пренасям на лист хартия. обожавам допира, мириса, усещането... и книгите. дори още преди да са се превърнали в странички.това е моят допинг, моят халюциноген. така и не се научих да рисувам. но може би е по-добре. поне когато се лекувам, целите ми пръсти оцветени, е като на игра... вълнуващо, усмихнато и истинско. сега е липсващо. отдавна не съм рисувала.
понякога се идентифицирам с нощна пеперуда. от онези сивите, които пърхат и посипват прах. стремя се все по невъзможни светлинки. блъскам се в светлината на крушката, но от това не ми става по-светло. само пари.. само губя съзнание... само повече мрак...
2 коментара:
имало едно време едно момиченце, което искало да стигне на южния полюс за да подари пъстри шарени надуваеми топки на пингвините и да си играе с тях... но така се случило че тръгнало на север, вървяло, летяло, плувало и пак вървяло. стигнало северният полюс и било, хмм, хладно и снежно, но чисто и бяло. продължило - и накрая стигнало до южния полюс и пило какао и яло топли кифлички с шипков мармалад. всички били там и я очаквали - била пътувала малко по-дълго, но нали знаем, че земята е кръгла... :)
:))
Публикуване на коментар