секунди преди да се прибера капки една след друга по земята... предусещането за дъжд, онова тихо електричество, зачаках да завали, да отмие праха от изгорели цветя, да ги превърне на пяна, полубалончета и кубчета от лед... тишина, завеса, гръм, потоп... красиво, диво, неудуржимо, страшно и все пак тихо, така тихо... спокойствие след дъжд, дори вечната кал ми е липсвала сякаш сред онзи задушлив въздух, който се разпадаше на песъчинки...
... в сините лалета на моята стая, любимия цвят на мама, сякаш затварям очите си като техните чашки... и мога да съм малка, малка, малка... да се изгубя в книжката с приказки, скрита под леглото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар