"някой би въздъхнал "не очаквам"...не, очaквам..."

...всички блести сякаш идват една след друга и дори не дочкват предишната... понякога си мисля, че ангелите ме наказват, защото съм лоша... и знам, че са прави... но не знам, напоследък рових из едни справочници, времето ми се погълна в търсене и из интернет, търся онзи лек не за себе си, а за да излекувам обич и вина... тя ще дойде и аз искам по-скоро, защото ми липсва, и си мисля, и искам да й покажа и да я предпазя едновременно от целия свят... може би именно най-плахите и различни цветове се маскират на безразлични, апатични, враждебни, а хората приемат това за надменност и ги отминават... но не, бива, не бива, не може да е само така... и тя е някак дива, неудържима, плаха и дете, което искаш да прегърнеш и да изличиш, да махнеш онова тежко болезнено чувство, което докарва другата...