k-pax*

провокацията: "как можеш да говориш за извънземни като не си гледал K-pax?!"
вече обичам не филмите сами по себе си и далеч не сюжета, а усещането, което таят в себе си и утаяват в теб докато ги гледаш...
сутринта започнах да чета един готически роман "Замъкът Отранто" на Хорас Уолпоул, но спрях защото непрекъснато предусещах какво ще се случи... и знам, че така не се прави, но прочетох краят и е разочароващ:) идеята ми е, че е прекрасна именно неизвестността до последно, красивото колебание... спомням си "Следите", наистина невероятен, като изключим края...но той може да се пренебрегне на фона...
има една особена дълбочина, почти искреност и в онова:"ама колко доктори има на земята?", и "като си им доктор, защо не ги излекуваш?","трябваше да хвана най-близкия слънчев лъч вместо автобуса"...
*тук