вървях с шапка от вестник към реката... не знам дали го предчувствах, дали събирах кръгли камъчета край водата... от храстите излезе една змия, надигна се и отвори широко устата си насреща...
в манастира малки деца се люлееха на една голяма люлка...
поредният влак отнасяше лятото към скалите... груби гласове, изхвърлени фасове и невъзможна красота през прозореца, вятър в лицето ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар