стени и кабърчета

...душата ми се е превърнала в плакат в размер 10x15см. ; объркано ми е дори да кажа, че съм объркана. нещо малко и мигащо в ъгълчето на подсъзнанието ми иска да ми каже нещо, но аз не го разбирам и не го слушам... пиша толкова бързо, сякаш никога не съм писала така отчаяно... не, просто една тиха въздишка стои в стаята, гледа ме с големите си мокри от сълзи очи и говори... но всички малки неща, не знам какво им е станало, не са замлъкнали, а се задушават в себе си и се опитват непрекъснато се изкажат... и така не мога да проследя нито един разговор, не мога да видя нито една права линия, било то и дори не точно без нито едно отклонение...