Тук небето, когато залязва, има цвят на карамел. Тук се раждат мечти за една собствена планета с много плажове с чиста вода, пеещи птици, скали, които спускат погледа в безкрайна равнина и три слънца. Чайките не успяват вечер да дочакат последните хора и покриват плажа, разнасяйки найлони и други подобни "съкровища" наоколо.
Хората са повече сърдити, отколкото усмихнати, фалшиво-любезни и лесно се ядосват, особено хазяите. Навясякъде говорят руснаци. Дори са повече от българите.Местните носят тъга и грижа в очите си. Днес видах една продавачка с малки хлапета, които непрекъснато искаха нещо от нея. Малката си беше купила колело и искаше маратонки, а майка й не можеше да й вземе сега...
"Нестинарка" е груба, гореща и непредвидима. Стъпваш по твърди камъчета и натрошени миди. Всъщност за мен не е някак неприятно, предполагам, че е заради босите тренировки . Навсякъде е този бетон и разровена земя, оставена така. Мога да си представям колко хубаво би могло да бъде иначе. Пътят край морето до града е пълен с вятър, синева и безкрайност.
Отвисоко виждаш вълните, водата блести като посипана с брокат, а вечер луната рисува пътека навътре в бездната и се губиш в нейната светлина, плуваш в тъмнина и шум от плискаща вода...
По стъклата на старите изпочупени будки, написано с пръст в праха личи "Анна и Коля - Россия".
Хората са повече сърдити, отколкото усмихнати, фалшиво-любезни и лесно се ядосват, особено хазяите. Навясякъде говорят руснаци. Дори са повече от българите.Местните носят тъга и грижа в очите си. Днес видах една продавачка с малки хлапета, които непрекъснато искаха нещо от нея. Малката си беше купила колело и искаше маратонки, а майка й не можеше да й вземе сега...
"Нестинарка" е груба, гореща и непредвидима. Стъпваш по твърди камъчета и натрошени миди. Всъщност за мен не е някак неприятно, предполагам, че е заради босите тренировки . Навсякъде е този бетон и разровена земя, оставена така. Мога да си представям колко хубаво би могло да бъде иначе. Пътят край морето до града е пълен с вятър, синева и безкрайност.
Отвисоко виждаш вълните, водата блести като посипана с брокат, а вечер луната рисува пътека навътре в бездната и се губиш в нейната светлина, плуваш в тъмнина и шум от плискаща вода...
По стъклата на старите изпочупени будки, написано с пръст в праха личи "Анна и Коля - Россия".
Няма коментари:
Публикуване на коментар