обичам да е тихо, когато пиша, сякаш за да мога да чувам мислите си... сега не е така, но съм си сложила слушалките и си представям, че е тишина и сякаш това мълчание в мен ми разрешава да попиша... странно е да се чувстваш като призрак, който си въобразява, че е следен, а може би действително е("just because u r paranoiac don't means they are not after u - Kurt Cobain)... красиви дни са... само ми е малко тъжно за есента, къде ли се е скрила, може би се е изгубила...
видях:
- един бял балон високо, високо в небето под парка
- малки хлапета играещи в тревата
-две малки феи-близначки с бели роклички и руси коси
- и една самичка, която се скри сред цветята
- една стара жена с бледо розова блуза, късо подстригана права сива коса, пола нагъната на хармоника и все така права, и едно коте в чаната й, което гледаше безумно уплашено... мъчно ми е за котето...
п.п.: имам една оранжева нота от малини, една сусамка и една близалка-лимонче : все сладки неща за когато загорчи, да мога да се усмихна.благодаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар