Y

един бял картон стои и ме гледа в стаята. има в тук едни стари боички. та той може да стане на всичко...дори и без тях. сякаш чувствам цветовете по пръстите си, докосването на листа. лечение е... веднъж бях много тъжна на училище. заради математиката беше. аз трябваше да съм добра по математика. и така, така се стараех... а накрая всичко обърках. учителката казваше, че винаги откривам възможно най-трудния и дълъг начин да реша една задача... и тогава, после имаше час по рисуване. тогава нарисувах онзи котарак, който гледаше залеза. и сякаш всичко лошо за онова хлапе изчезна... понякога имам нужда от такива котараци. и може би под картона се спотайва някой...