седя в кухнята, на бялата покривка и пия шоколад на прах, с който се опитвам да откажа кафето. очите ми се пълнят със сълзи. не знам защо.
няма идеални родители. не можеш да дадеш всичко на едно дете. не можеш винаги да го разбираш. не можеш да направиш за него толкова, колкото ти се иска да направиш. и на моменти ще те мрази. защото ти си възпиращата сила. ти задължаваш. а малките правят глупости. особено когато приказния свят, в който живеят бива разрушен. ти си изначално изтъкан от илюзии. когато те изчезнат или започваш да си строиш нови и се радваш на тази игра или губиш светлината на очите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар