и да, и не

не знам дали пробивната машина отвън стърже в мислите ми или е тази за изливане на бетон, която писка на пресекуки. може би не чувам нито една от тях. преструвам се, че се слушам, когато всъщност долавям само шумове. по улиците само слухове за моето никога-неслучило се преминаване, за скорошното ми заминаване надалеч и вероятностите за следобена буря. как да вървя с шепа празни хартийки и да ги раздавам на призраците, когато дори в ъглите на сградите вече няма пера от птици, които да летят нагоре и да ми напомнят за онези ангели от сънищата на измислиците ми. как да се погледна в очите когато не искам изобщо да се виждам. как да избягам от мен. за да се върна при себе си. искам да си кажа нещо. искам всичко да си призная пред себе си. искам да притежавам тайните си, за да не мога никога да разбера за тяхното съществуване.

"Защото всяко притежание е най-добре укрито именно за неговия собственик." - Ницше