...пръстите ми са ледени отново. сякаш цял живот треперя.
свикваш със студа и си създаваш една твоя си вътрешна топлина. няма да съм тук. ще изчезна за малко. така ми се пътуваше, а сега сякаш ми е леко тъжно. и аз не знам защо.
розата до компютъра изглежда спасена. беше се извърнала от светлината и мислеше да умира. чудя се дали има аромат... блед, а тя е така тъмночервена.
онзи ден беше ужасен. аз бях ужасна. един от моментите, в които осъзнавам колко лоша съм всъщност. премина като орехче свито във себе си по време на лятна буря.
спомних си... на мама са й викали "орехчето"; защото е била малка*... на баба по същата причина й викат "калинка". а аз като хлапе си мислих че така се казва. тя ходеше с една червена шапка на бели точки. е, как да се усъмниш?:)
*нисичка, мъничка и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар