сряда, октомври 22, 2008

неравнодумие

когато много искаш нещо, то не те оставя да спиш... понякога пускаш душата си да избяга, за да можеш да обичаш... може би хората продават душите си най-често за любов, от любов... често това, в което не вярваш се появява, за да ти се покаже... ако имаш нещо в сърцето си, това е единственото ти истинско притежание... а своите правилности формираме ние самите ако усеем да се откопчим от мимимкрията... те са питания... най-сигурни сме коагато не питаме, а приемаме за дадено... но мисля, че трябва да се съмняваме в себе си най-много... някъде в освобождаването от всички полужелания*... вярвам в съществуването на мета-любов, нещо над любовта, нещо толкова нереално, че не може да се побере в границите на този свят и затова трябва да умре... но това, че умира не я прави мъртва, тя просто транзитира, тя е и двете едновременно...

*"Освободете се от всички полужелания."Ницше

1 коментар:

Niky каза...

когато човек се стреми, вярвам, че отправя голям въпрос към себе си, към другите, към околния свят