когато много искаш нещо, то не те оставя да спиш... понякога пускаш душата си да избяга, за да можеш да обичаш... може би хората продават душите си най-често за любов, от любов... често това, в което не вярваш се появява, за да ти се покаже... ако имаш нещо в сърцето си, това е единственото ти истинско притежание... а своите правилности формираме ние самите ако усеем да се откопчим от мимимкрията... те са питания... най-сигурни сме коагато не питаме, а приемаме за дадено... но мисля, че трябва да се съмняваме в себе си най-много... някъде в освобождаването от всички полужелания*... вярвам в съществуването на мета-любов, нещо над любовта, нещо толкова нереално, че не може да се побере в границите на този свят и затова трябва да умре... но това, че умира не я прави мъртва, тя просто транзитира, тя е и двете едновременно...
*"Освободете се от всички полужелания."Ницше
1 коментар:
когато човек се стреми, вярвам, че отправя голям въпрос към себе си, към другите, към околния свят
Публикуване на коментар