не искам да ангажирам никого с мнението си, освен себе си, затова ще си пиша тук.
няма истина, има истини. има неща без мн.число нали? може би има и само с множествено. имам предвид, че за всеки истина е нещо различно. и дори да е с една прашинка по-друго, тогава не е същото нещо. няма неща неоцветени от ума и чувствата. поне за мен.
имам също предвид кого изгаряме на клада за словоблудство? ние всички сме обречени да бъдем версификатори. така е изначално. те те хвърлят в локовата на оригиналното и наричат това изкуство. грозни думи. само защото са различни, защото са били избутани в ъглите. изтъркано... в греха на шаблона ли намираме думата "обичам"... да изгорим и нея, тогава, защо ни е, нали хиляди хора хиляди пъти са я казвали... за мен е важно не какво казвам, а чувството, което има в него*....дори зад непознати думи всъщност... и ето че си противореча, може би горната дума наистина изобщо не ни трябва... но ако за теб израз на добро е примерно да нараниш физически някого, а за него да те погали...нима той ще разбере товоята любов, която ще е не по-малко любов от неговата...
(нещо подобно има в един разказ на Шекли - "Жертвата от космоса")...
"Тогава тя ще му даде най-скъпоценното нещо, с което една жена може да дари един мъж.
Болезнена смърт."
*все пак има се предвид, че думите дават живот на нещата, едно нещо въплътено в слово придобива битие, все едно е станало; но може би не за всеки е така
Няма коментари:
Публикуване на коментар