виенско колело: световъртележки

фанатзия. безумие. неразбираемо мълчание. не знам, но нещата които много ме объркват докато ги преживявам... са изкуство. бяха се събрали сякаш най-старите и най-младите. един прекрасен шантав свят, отлично пресметната лудост. вятърът може да не е студен, ти може да трепериш и да намериш пътя по улици, по които никога не си стъпвал. нощта е вълшебница, която танцува в мислите ти, а ти сънуваш топлината й сред нощното будуване и хладна равномерност. тиктакат пресекулките на миговете, на миглите, на тихото усещане за безнадеждна крайност и бягане от утрото. застинали, уплашени, търкулнати по тенекиените покриви, които пеят заради дъжда... перлички на дъното.