вяра

последните дни имах за задача да намеря общото в юдаизма, исляма и християнството... открих, че неразбиранията и недоразуменията, омразата и отицанието се пораждат от липсата на информация, от непознаването на чуждото... сякаш всяка религия сама по себе си се стреми да се знае максимално по-малко за другата, сякаш тя не желае и не познава другите...
...........................................................................................
винаги съм мислила, че когато един човек се държи лошо, той има причина да го прави, има предистория... това е, че е много трудно понякога за хората да вникнат в света на другия, да се опитат да го разчетат и разберат... как си стигнал до там, какви неща те довеждат до един или друг път....

аз вярвам. още от много малка. може би и защото нашите никога не са били особено набожни, никога не са ме учили какво е вярата, какви са нейните ритуали... начуих за самия жест на прекръстването, че трите допрени пръста са тиединството, а другите два свити символизират Иисус в неговата човешка и в неговата божествена същност...

но има нещо което безумно ме притеснява във вярата. "вярвам, защото е абсурдно". дотук добре. ...

аз не мога да го опиша, но чувствам тази безкрайна вселенска любов... като малка, в училище имах един израз"любов няма!" и си го повтарях, някакси ме успокояваше... после прочетох, че Бог е любов... и разбрах, че греша... че Той е във всичко, навяскъде...

и винаги е бил там... дори в моментите, които съм стояла пред прозореца и съм се молила те да се върнат, да не им се случи нещо... никога не ме е изоставял, когато съм имала най-много нужда.....

...но четох, много четох напоследък... и думи, и повели, и метафори... и имам едно "защо?"... не разбирам защо, боли ме от това защо... и то също е навяскъде и във всичко... гледам нагоре, понякога шептя и се моля наум, очите ми винаги се насълзяват в църква, дори когато чета Библията, защото чувствам безкрайна вина и се чувствам недостойна..... и не мога да отогворя на никой въпрос... и кое е предателство?... и възможно ли е да... и още по-горчивото защо някои неща се случват... защо позволяваме и защо, защо..... и къде отиваме, само един свят ли има... а ако е само един.... защо може да боли толкова... невъзможно е да боли така, и все пак така боли...

.....................................................................
.....................................................................

-носене на хиджаб от жените в исляма: освобождаване от идеалите за красота, красотата идва отвътре; идеята е да се различават като вярващи жени; символ е на свободата да бъдеш оценяван не според външността, а според способностите; символ на достойнство - всичко се постига с работа и усилия, а не с красота и облекло; той е и божия повеля

-джихад: букв."усилие"; "свещена война"; задължение на всеки вярващ мюсюлманин; още през 9 век се пояснява, че това е война, която вярващият води вътре в себе си

- полигиния(многоженство): позволява се само ако мъжът е сигурен, че ще е справедлив с всяка; но в свещен текст се казва: "И не ще съумеете да сте справедливи към жените(си), дори да се стремите."; т.е. полигинията е изключение, а не правило

...............................................................


"вярата е жива представа за онова, което се надяваме и разкриване на онова, що не се вижда"

"вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"
..........................................................

човек дефинира себе си не само като това, което е, но и като това, което не е...

религията може да се оприличи на красива вещ, с която е извършено престъпление... тя просто е използвана за грозни цели... и нейният творец, нито тя сама по себе си, няма вина за това...