щастие

...намерих си есенно листо...намерих част от себе си...намерих разбиране...и надежда...

...и вярвам в сътворението на светлина, няма как да е иначе...

...откривах песен и в нея себе си отразена хиляди пъти в различни лица...дори да е последния ден на света, нека е такъв... животът и смъртта са така впити в себе си... сякаш са влюбени и не могат да живеят нито един с друг, нито един без друг... всяко докосване е пагубно... всяко усещане болезнено красиво, отвъд щастието...

...скоро няма да мога да си спомням сякаш... не знам, дори близките спомени... може би трябва да спра да живея в спомените... трябва да съм тук и сега. чувствам, че трябвам тук и сега.

опитвам се да напиша, че има щастие. пръстите ми не ме слушат понякога. но да, има.