Toxicity*

песента

...никога не съм се замисляла за праха така буквално както днес...

"прах - 1.сухи частици от някакво вещество - пръст, въглища, власинки и др."

...просто на лентите светлина в автобуса танцуваха хиляди малки иглички...магистралата беше по-огромна и цялата черна, колите бучаха в полу-мъгла, една задавена кашлица от човешки гласове, стържене на машини и гуми на камиони... често ми иде просто да тръгна пеша след като съм стигнала до спирката(която е на 10мин.пеша и 7 с тичане), но ще ми трябват два часа и известна доза късмет за да не премина на два-три особено опасни участъка... но и това е ставало. всъщност отчасти причината да съм болна сега е едно скорошно нощно прибиране така. беше едва 8. и тролеят беше номер 8. и явно беше уморен, защото реши да ни остави на колелото и оттам всеки както може. а и ми беше твърде отчаяно, за да не повървя. животните понякога разбират така добре човешката мъка. винаги знаят на кого му е лошо...и вечер когато стъпвам по листата и ги чувам да се промъкват зад оградите в моя квартал, сигурна съм, че отгатват мислите ми...

понякога, като днес, се чудя коя съм аз? станала съм различна и смътно го усещам, но е трудно да се запознаеш с човек, с който се познаваш дори твърде много време... дори в този момент малко се плаша от думите... не знам как навлязоха в живота ми, така случайно... но сякаш зад обектива се чувствам най-цяла, ако това изобщо е възможно, или по-скоро не цяла, а сигурна... мога да се крия така... и аз съм тихото, което не иска да бъде забелязано и иска да покаже без говор, без звук, с поглед и жест... трябва да спра, за да се събера... не вярвам на нищо и никой и в същото време толкова не е така... просто съм уверена, че всичко е несигурно... че липсва "защото", че всичко е определено и то не от нас, дори така да твърдим и да вярваме... когато се объркат критериите ти, когато започнеш да търсиш причина... няма начин да не вярваш в несигурността... да си част от нея и тя да стои до теб, защото само така можеш да стоиш на крака...

толкова неизписани редове...няма да ми стигнат всичките светове, за да ги събера, за да ги прочета... и силите няма да ми стигнат, за да си позволя да ги описвам, защото са почувствани, а не просто случили се...

какво е секта? не е ли всеки някакси вкопчен в няакви свои фанатични вярвания? могат ли те да го управляват... могат ли да нараняват... него самия и тези до него... те ли ти го отнемат или той сам се отнема от теб... или сте се отнели взаимно... и те са просто следствие... опустошение след буря, в която картонената къщичка с кръгли прозорчета се е превърнала на кал... киша, в която не можеш нищо вече да изградиш, можеш само да потънеш... някой ден тя засъхва, залепва по асфалта, по подметките ти, по дрехите ти, диша в косата ти... станала е на прах...