искам. и сега не се съмнявам. и не питам. мисля, че времето е не примирено, а просто успокоено, ...притихнало, нетежало. почти като мислите ми, които някой ден ще се изсипят в пороен дъжд. не знам защо ме е страх от дъжда, нито как мога да обичам толкова нещо, от което се страхувам. но е хубаво. просто хубаво и това е всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар