резки

...луната никога не пада. ето затова искам да пиша за луната. за неизписаните й струни до края на света. за тихите въздишки на мъглата. за празните прозорци, зад които се крият хора. ето затова има толкова празнина. ето затова няма смисъл дори в безнадеждността. ето затова е примесено горчиво-сладко във всяко нещо, всяко усещане и чувство - за да сме объркани. ние не можем да сме щастливи в своята подреденост. в своята неестественост. в своята поставеност на определен ред в библиотеката. ние трябва да сме падналата книга, изгорения лист, покварената дума. нас трябва просто да ни има и това да си личи.