crossroads

хората винаги искат пътят да ги отведе някъде... затова чувстват тази непрекъсната незавършеност... и пропускат белите камъчета пред стъпките си... вманичават се в раните от крайпътните тръни... наистина може да е много трудно да не забелязваш белезите по себе си. може да спреш вечер край някоя плачеща върба, за да я утешиш... да свиеш гнездо за птица, която може никога да не дойде... и да целунеш някое полско цвете, дори то да не те разбере...