не мога да повярвам, че го гледах чак сега... не знам защо, но започнах да си мисля, че само мисълта ни е тази, която прави полезнена възможността за нашето несъществуване... може би не би било такова, ако го отречем като такова... може би е естествено нещата да преливат едно в друго, да запазват фрагменти от себе си, да се преобразуват... и комбинациите не са толкова много, защото може би сме близки в същностите си... но въпреки това сънищата треперят, особено когато биват разтърсвани... или се събуждат за реалност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар