...колко тихи могат да бъдат стъпките по празна улица, колко дълги могат да са няколкото метра до твоята врата... сред връзката ключове несъзнателно опитвам с единствения, който никога не би могъл да пасне...
душевното самоубийство, дори да трае един единствен ден, грях ли е... и защо отказваме, защо си спомняме... има неща, които те променят. и после болезнено се опитваш да ги избягваш. по всеки един възможен и невъзможен начин. дори мисълта за тях те кара да се свиеш в малко тъмно ъгълче, онова място, където винаги бягаш. но не знам дали така не разрушаваш настоящия момент, разпадаш го на атоми от минало, искри, инстинкти,прах, усещания, асоциации и страх.
ако всичко става в съзнанието ти, значи сънищата са реалност.
*"смътно като през огледало"
(Умберто Еко - "Името на розата")
Няма коментари:
Публикуване на коментар