сини лалета

...жълти лотоси; мъгла с дъх на цигарен дим... откъслeчни викове и нервни смехове... спирка от хора, бързащи да се качат без да знаят къде искат да отидат, защо искат... дали изобщо осъзнават нещо... нали и в тях са паднали от онези отровни стъкълца на зимата, забулени в парата на издишаните си мисли... издъхнали усещания на отражения от сенки... матови стъкла от спомени, по които чератем с пръсти кръгчета, а кръгчетата се разтичат в сълзи, замръзващи вадички... студена преходност... изгубени призраци на снежинки... може би само те биха могли да бъдат една като друга в света... и нито можеш да кажеш, че са една и съща, нито да го отречеш...