...прекрасна работа на режисьора Дарен Аронофски...
...има неизменно нещо от усещането за Кафка в този филм... и сякаш не е кино, както сме свикнали да приемаме тази дума... някак всеки жест, всяко извиване на съзнанието е уловено... сякаш ти се прибираш угнетен вкъщи, за да се затвориш... сякаш ти си ням за всичко наоколо... в спиралата на болестта и гения, болката и френтичността се преплитат, за да открият първопричината и няколко лъча светлина... напрегнато следене и подземни кошмари, от които сякаш има едно мислимо бягство...
Няма коментари:
Публикуване на коментар