...не нощ, вечер, но все пак леко страшна, леко хладна... гълъбите се бяха свили в матово осветените ъгли на камбанарията... стъпките бяха почти недоловими, а гласа на някаква ужасно слаба жена крещеше мръсни думи... свих се в себе си, някак тръпнещо тъжно... и забързах, за да я видя...
...напоследък се чувствам като героя от "Шинел"... безразлично-плачещо ми е от този факт... не знам, тръпчиво... и все пак истинско... нищо, че на моменти съм като в сън, може би като малка съм се оказала права - животът е сън...
...изчетох на един дъх "Самоличност", тази случайна книга, която намерих преди месеци на рафтовете на онази лабораторна книжарница... и за моменти бях нея, а той записваше мислите, както ми се е искало и аз да можех и аз да запиша...
...искаше ми се да кажа много повече... искаше ми се да запиша всяка секунда от съществуването си, за да си повярвам... искаше ми се да запомням докосването на пръстите си... да се уверявам в предметите...
...затръшнаха прозорчето пред мен, нещо задушаващо премина като ударна вълна и се задържа на върха на клепачите ми... после утихна, претопи се в шума от гласове, дим и двигатели...
Няма коментари:
Публикуване на коментар