...пак тези сънища... сякаш някой прави магия... и една ужасяваща безличност на страха и само едно лице... и някави пътища и криеница, и все едно се случва под хипноза, реално е, и съсвем не сън... и тази моя неспособност да се противопостявям... и тази моя амнезия, която стои неясно и смътно за това, от което бягам...
...защо сънищата имат силата да предизвикват реални чувства, и ако имат тази сила не са ли и те реалност?... и какво ако си кажеш "това не е наистина", не е ли това логическа заблуда?...
" ...съня ти.... далечен и неканен гостенин..."
Н.Вапцаров
4 коментара:
И от цитата се вижда, че сънищата са съвсем реални. При мен отразяват изминалия ден и със същата сила предстоящия. Просто трябва да се приеме влиянието, което оказват върху подсъзнанието ни. Причината е, че те са едно от най-осезаемото му отражение. Човек трябва да се научи да ги разшифрира и да не се лишава от тях. Те са единственото нещо, което изпълва нощта ни, така както милиардите звезди небето.
Няма как да опознаем себе си толкова добре, че да се противопоставяме на волята ни. Тя просто се случва.
Сънищата = сито на душата: половината пресята кинолента я сънуваме, преди да я запратим при другата половина - в чеиза на времето.
Невена
и рожбата понякога е дежа ву...
Всеки ден е Първият и Единственият. Вчера няма. Как да си спомниш, че си раждал нещо някога, след като не си сътворил идеята за самото него?
Е, поне първородната рожба със сигурност не е дежа ву.. В това вярват всички деца, дори и да не са първородни. Вярват и в съня от снощи, който обаче е продължение на деня. Тоест, нищо не свършва. Няма как да си спомниш за нещо, докато живееш в него. То е настояще, не минало.
Невена
"Няма как да си спомниш за нещо, докато живееш в него."да...
Публикуване на коментар