за него казват, че никога не е имал детски рисунки, дори първите неща, които започва са считани за зрели картини... аз мисля друго... мисля, че никога не е имал детски рисунки, защото всичкте му картини са детски... той е останал дете и в един ницшеански смисъл... детето на непрекъснатата интерпретация, неспирната метаморфоза, търсене, гледане на нещата от различни ъгли и добавянето към света, творчеството... детето, което може да се радва на допира с предметите, което в прости линии може да създаде нещо и да го нарече, да му вдъхне душа... само дете има такава сила...
"застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и старото палто.
Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса."
от "Съдба" на Атанас Далчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар