мисля, че в последните седем дни разбирам, че съм различна. то е като да си забравил образа си и той вече да е друг. и обичам вода. (необичайно за мен.) наближаването на онези тихи зимни нощи, когато звездите светят най-истински, или поне когато мога да ги погледам за по-дълго, това наближаване, ми носи болезнени желания, от които нямам нужда - дори напротив. вън би трябвало да вали. поне така нашепват капките застинали зад щорите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар