имаме нужда от бъдеще. бъдеще в бъдеще време. и сякаш не е достатъчно моментното потрепване на листата. сякаш затваряме клепачи, за да се скрием от вятъра заради малката-голяма буря вътре в нас. да, защото се боим да не разбърка подредения ни хаос.
толкова много слепота. и твърде много видимости. твърде много нужда от доказателства, самоубеждения, заблуждения и обстоятелства. май започвам да пиша в рима, което не е на добре. след черната книжка не искам други. някак когато четеш и толкова светове преминават през теб е по-трудно да съзнаеш своя собствен, разтваряш се. а в тишината не се пише. тя се изживява. да, тя е луната, която те чака да заспиш. тя е в мислите на сенките на уличните лампи. тя е трепване на пръстите, докосване до парапета, който те придържа да не паднеш в своята отчайваща обърканост. тя те подрежда. но не би трябвало да ти диктува стъпки. подсъзнанието понякога спасява. но никога не оставя касова бележка след себе си, за да знаеш на каква цена.
*image from
Няма коментари:
Публикуване на коментар