Не човек вижда каквото иска да види. А избира от видяното онова, което е истиски стойностно и присъщо за него.
Християнството е считано за една от най-хуманистичните религии. В процеса на историческо развитие човечеството, най-вече църквата и държавната власт са изменяли Свещената книга според своите нужди, за да манипулират хората. По подобен начин се създават множество недоразумения. Друг "проблем" е, че текстовете в Библията са притчи, те са метафорични текстове, препращащи и означаващи други неща. А буквалното й тълкуване води до очевидни абсурди. (примерно от този тип)
Самите текстове на Ницше са използвани от нацистката пропаганда и то много успешно. Именно защото също са тъкувани буквално, не се е разбирал истинският им смисъл. Всъщност дори в начина му на изразяване прозира християнското светоусещане, същите стремежи и похвати.
Чрез надмогването на себе си всеки човек търси пътя към по-висшето, отвъдното, една мета-вселена. Именно чрез това надмогване той се променя, учи се на добро и зло, понася трудностите, преобразява душата си. Великото себепрезрение. То нима не е онова самонаказване за греховете от християнството. Самообвинението и греха в самата ни същност. Защо да не се самопрезираме след като именно това се случва с хората, които вярват силно, а всяка секунда от съществуването си усещат, че са грешници.
Отшелничеството на Заратустра ще попитате? Не е ли той презирал и мразил толкова хората, че е предпочитал да живее далеч от тях, далеч от всяка форма ня тяхно присъствие? А нима отшелниците, християнските светци не са правили именно това? Отделяли са се от човешкия свят, далеч в планината, неразбирани от никого, в пълна самота? Нима с това са демонстрирали омраза към човека? Заратустра казва на Палячото "Аз презирам твоето презрение." Защото Палячото обвинява хората, той ненавижда техните "дребни чувственца", той усеща големия град като "ад за мисли на отшелник" и поставя всички под общ знаменател - "Всички те са хилави и пристрастени към обществени мнения". Заратустра казва и нещо друго "Когато започнеш да живееш сред хората, спираш да ги познаваш." А той иска да ги познава.
Последната метаморфоза в "Тъй рече Заратустра" е детето. И нима в християнството я няма тази идея - че детето е най-чистото създание, че духът ни трябва да е като на дете?
Колкото до измъкването от оковите на догмата в "Човешко, твърде човешко" се споменава : "Ти би трябвало да станеш господар на собствените си добродетели. Преди те бяха твои господари - сега обаче, те ще са твои сечива...Ти би трябвало да добиеш власт над своите размисли, над аргументите "за" и "против"..." Думите са срещу всяка злоупотреба с човешката личност, с превръщането на човека в маса, която може да се управялва, която няма собствена мисъл. Не е ли личността, измъкнала се от тези окови Свръхчовек? Не е ли тя стремежът към съвършенство? Не е ли казано в Евангелието "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец."(гл.5т.48)
"той обича своите врагове"("Тъй рече Заратустра") прилича ли на "Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят"(гл.5т.44 Нов Завет - Евангелие от Матея)?
Нека надникнем малко в "Тъй рече Заратустра", наблюденията ми в този пост са именно във връзка с това произведение.
"Човек трябва да се научи да обича сам себе си тъй че да издържи при себе си, а не да се лута около себе си."
"О, моя душа, аз те избавих от всички кътчета, аз изметох от теб прах, паяци и сумрак."
"презрение, което обича най-много там, където презира"
"мъча се да натъпквам в едно слово всички чувства, Бог да ми прости тоз грях словесен"
"смъртта при боговете е винаги само предупреждение"
"вихър, който с повея си да проветри душите ви"
"не съм никакъв бог, не съм пъкълът на бога: дълбока е неговата мъка!"
............................................................................
п.с.: това са случайни разсъждения. не са твърдения, по-скоро наблюдения. доколко първите две неща в заглавието са противоположни, може също да се поспори.
...................
*портретът на Ницше е нарисуван от Едгар Мунк
Няма коментари:
Публикуване на коментар