реалността става сънища. сънищата стават реални.
тези старинни балкони, затворени пространства на вътрешни дворчета, отворени очи за невъзможости. металните изививки на преградите на стълбищата. спираловиден прах. една нощ.
твърде стара съм, за да ме е страх.
опитвам се да мисля за самите мисли. т.е. опитвам се нищо да не мисля.
лека нощ на умората в клепките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар