сряда, февруари 25, 2009

Бавни портрети


*"дневните думи са ясни,
изчистени от метафизиката,
само по дъното на кафетата
утайката говори нещо насън." (Врели-некипели)

*"Когато няма море,а само море
от цимент,
когато ръцете на хората
са студени -
тогава врабчето като мен подскача
на един крак, за да се развесели." (Наесен)


*"И всичко ще е само до някога -
докато Той, дето нащърбва
самодивските кръгове,
неизбежен, седне на масата.
Смехът ще увисне тогава на нищото
и ще се прекатури уплашен.
Вече ще разговаря всяка една -
сама и поотделно със него.
Нищо. Все пак се обичаме.
И се смеем.
Плачем понякога.
Друг път пресъхваме." (Кръг)

Няма коментари: